А ти, когато се молиш, влез във (най-) вътрешната си стаичка и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве. (МАТЕЙ 6:6)
През годините на моята опитност с Бога осъзнах, че не сме много добри в това да oпазим тайните неща в тайна. Стихът за днес ни показва, че нашите молитви са между нас и Бога и няма нужда да ги изговаряме на всеослушание. Ние искаме да чуем от Бога и в момента, в който Той ни каже нещо, нямаме търпение да споделим с другите какво сме чули. Вероятно това в някои моменти е добро, но в други моменти нещата между нас и Бога трябва да останат в тайна. Когато Йосиф сънува, че баща му и братята му един ден ще му се поклонят, вероятно детинската глупост го подтиква да им каже. Вероятно Бог трябваше да се справи точно с тази глупост, преди да му се довери с отговорността, която беше планирал. Много често нашето нежелание да пазим тайни е симптом на незрялост. Мисля, че бихме могли да видим повече от Божиите благословения в живота си, ако се научим да преценяваме кое да споделим и кое да оставим тайна.
Бог ще ни разкрие повече, ако може да ни се довери. Нека се научим да пазим нещата в сърцето си, докато Бог не ни позволи да ги изявим.
БОЖИЕТО СЛОВО ЗА ВАС ДНЕС
Внимавайте какво казвате когато емоциите ви са объркани.