…Но нека всеки със смиреномъдрие (смирение на ума) смята другия за по-добър и за по-горен от себе си [мислейки за другите като за по-достойни отколкото мислите себе си]. –ФИЛИПЯНИ 2:3
Във Филипяни 2:3 се казва да считаме другите хора за по-горни от себе си. Святият Дух иска да изгради в нас желание да издигаме и почитаме другите хора и да посрещаме техните нужди преди своите. Обаче да живеем по такъв начин понякога може да бъде изморително. Честно да си кажем – всички ние имаме дни, в които не искаме да се отклоняваме от пътя си, за да помогнем на някой друг.
Понякога се чувствам претоварена и се затруднявам в опитите си да помагам на другите по начина, по които си мисля, че трябва да го направя. Понякога изглежда, че всички членове на семейството ми се нуждаят от мен, служителите ми се нуждаят от мен, приятелите ми се нуждаят от мен – и всички те се нуждаят от мен по различен начин.
Понякога чувствате ли се прекалено необходими и нужни на другите? Така ли е? Напълно нормално е да се чувствате така. Ние всички се чувстваме претоварени от време на време. Но не трябва да забравяме, че Бог ни дава благодат да вършим онова, което Той ни казва да правим.
Когато се чувствате твърде изморени, за да посрещнете нуждите на другите, прочетете си Филипяни 2:3 и помолете Святия Дух да ви помогне. Смирете се пред Бога и Той ще ви укрепи и ще ви даде сили, за да бъдете на разположение за хората в живота ви, на които Той ви казва да помогнете.
Молитва
Господи, аз искам да считам другите хора за по-горни от себе си. Когато аз се боря с това, че нямам желание да помагам на другите и се чувствам претоварен, дай ми Твоята благодат и сила да обичам и да помагам на хората, на които Ти ми казваш да помагам.