Твоето слово е светилник за нозете ми и виделина на пътеката ми. –ПСАЛОМ 119:105
Вярно е, че всички ние имаме още да се развиваме, да израстваме и да подобряваме взаимоотношенията си с Бога. Преди се обезсърчавах относно това колко далеч трябва да стигна, и изглежда ми се напомняше за това всеки ден, понякога всеки час. Аз имах постоянното усещане за провал – чувството, че не бях тази, която трябваше да бъда, че не правех достатъчно и трябваше да опитам отново, още по-усърдно. И въпреки че опитвах още по-усърдно, аз само се провалях отново.
Сега вече имам ново отношение към нещата: Аз още не съм там, където трябва да бъда, но благодаря на Бога, че не съм и там, където бях. Аз съм добре и вървя по пътя! Сега зная с цялото си сърце, че Бог не ми се сърди само защото още не съм пристигнала. Той се радва, че продължавам напред и че стоя на пътя, който Той е приготвил за мен.
Ако аз и вие просто продължаваме да вървим напред, Бог ще бъде доволен от нашия напредък. Той е обещал да осветява пътя ни. Ние може да не знаем пътя и може да се препъваме от време на време, но Бог е верен. Той вижда вашия напредък, Той се гордее с вас и ще ви помогне да останете в правия път!
Молитва
Господи, аз няма да се обезсърча поради мястото, на което се намирам. Ти вече си ме довел до тук и зная, че Ти ще продължаваш да осветяваш пътя ми.