Защото чрез дадената ми благодат (незаслужена Божия милост), предупреждавам всеки от вас да не се оценява и да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва [да няма преувеличено мнение за собствената си значимост]… РИМЛЯНИ 12:3
Смирението, което се проявява в това да не мислим, че сме по-добри от другите хора, винаги ни помага да се отнасяме към хората с уважение и доброта. В Матей 7:12 Исус ни дава напътствия, които засягат начина, по който се отнасяме с всеки човек, с когото се сблъскваме през деня – с приятели, семейство, колеги и дори с онези, които са недоброжелателни към нас.
Исус казва: „Всичко, което желаете другите да правят на вас и за вас, така и вие правете на тях и за тях, защото това (обобщава) Закона и Пророците.“ Това е доста проста концепция и чудесен начин да живеем живота си. За да изпитаме най-доброто от Бога в живота си, трябва да се отнасяме към хората така, както бихме искали да се отнасят те към нас. Трябва първо да търсим нуждите на другите и да видим какво можем да направим, за да им послужим.
Животът ни няма да бъде според Божието най-добро, ако сме погълнати от „себе си“. Егоцентризмът ни пречи да виждаме нуждите на другите и ни кара да пропускаме благословенията, които идват, когато служим. Не е нужно напълно да забравяме за собствените си нужди. Но можем да прогоним егоизма, като не мислим винаги първо за себе си.
Ако започнете да се отнасяте към хората около вас с любов, доброта и уважение, ще се изненадате колко силно това ще повлияе на начина, по който те на свой ред се отнасят към вас.