Защото Ти, Господи, ще благословиш [безкомпромисно] праведния, [този който е порядъчен и в правилни отношения с Тебе]; ще го покриеш с благоволение като с щит. ПСАЛОМ 5:12
Когато първоначално започнах служението си, аз бях изплашена. Страхувах се да не бъда отхвърлена. В онези дни, за една жена да прави това, което правех аз, беше дори още по-малко популярно, отколкото е днес, когато жените проповедници са много по-приети в обществото. Така че аз правех компромиси, за да говоря и да се държа по начина, по който си мислех, че се очаква от мен.
Проблемът беше, че се опитвах да получа благоволението на хората чрез моите собствени дела и това не се получи. Да се опитвам да получа благоволение сама по себе си изисква големи усилия, често дори е безсмислено. Колкото повече се опитваш, толкова по-малко хора привличаш.
По онова време аз не знаех нищо за свръхестественото благоволение. Аз не знаех, че това благоволение е част от благодатта. Всъщност в английския Нов Завет думите благодат и благоволение и двете са преведени от една и съща гръцка дума харис. Така че благодатта на Бога е благоволението на Бога. А Божията благодат прави така, че в живота ни да се случват нещата, които трябва да се случат. Благодатта е Божията сила, която идва чрез нашата вяра, за да направи онова, което ние сами по себе си не можем да направим. Това не е чрез моята човешка сила или чрез човешка мощ, но чрез Святия Дух ние получаваме благоволение. Чрез Божия Дух на благодатта ние намираме благоволение от Бога и от хората.
Всеки ден декларирайте на глас, че вярвате, че имате благоволение от Бога и че Той ви дава благоволение и от страна на хората! (Притчи 3:4)