Защото всеки, който въздига себе си, ще се снижи, а който смирява себе си, ще бъде въздигнат. (ЛУКА 18:14)
В Лука 18:10–11 ние четем за двама души, които отишли в храма да се молят. Единият беше фарисей, а другият беше бирник. Исус каза: „Фарисеят, като се изправи показно, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци – грабители (крадци), мошеници [неправедни в сърцето и в живота], прелюбодейци, и особено не като този бирник”. След това той продължи да изброява всичките си добри дела.
Това, което харесвам в това послание, е че Библията не казва фарисеят да се е молил на Бога. В нея се казва, че той е влязъл в храма да се моли, но се молил „така пред и в себе си”. Тук ние четем за един човек, който изглежда се молеше и все пак в Библията се казва, че той дори не говореше на Бога; той говореше на себе си! Мисля, че понякога ние също се молим, за да впечатлим хората, може би дори за да впечатлим себе си. Нека да бъдем откровени: ние можем да се впечатлим от нашето собствено красноречие. Когато говорим на Бога и се опитваме да чуем от Него в съгласие с някой друг или с група от хора, ние трябва да бъдем много внимателни да не проповядваме в молитвата си на другите хора и да не се опитваме просто да звучим супер духовно, а наистина да споделяме сърцето си с Бога. Съгласието е невероятно силно, но то трябва да е чисто и трябва да идва от място на смирение.
Божието слово за вас днес: Бог вижда всички добри дела, които сте направили в тайно и Той ще ви възнагради.