… Едно нещо правя [това е единственият ми стремеж]: като забравям това, което е зад мен, и се отправям към това, което е пред мен, аз се впускам към целта, за да спечеля [върховната и небесна] награда, към която Бог в Христос Исус ни призовава да се стремим. ФИЛИПЯНИ 3:13–14
Да съжаляваме за миналото е основен крадец на радостта и мира ни. Независимо дали грешката е била допусната преди двадесет години или преди двадесет минути, не можете да направите нищо по въпроса, освен да се покаете, да получите прошка, да забравите миналото и да продължите напред. Ако има нещо, което можете да направите, за да поправите резултата от грешките си, тогава непременно го направете. Но най-важното е, че все пак трябва да пуснете миналото, за да можете да уловите бъдещето.
Подобно на Павел, всички ние се стремим към печата на съвършенството, но никой от нас не е стигнал до него. Вярвам, че макар да е понасял трудности, Павел се е наслаждавал на житейския си път и служение и този негов „единствен стремеж“ е бил част от причината за това. Той се беше научил да забравя грешките си и отказваше да живее в съжаление за миналото.
Винаги помнете, че съжалението краде настоящето! Бог ни е призовал да бъдем по-близо до Него сега, в настоящето. Когато се вкопчваме в миналото, ние оставяме настрана вярата си и преставаме да вярваме, след което губим мира и радостта си.
Нека този ден да бъде ден на решение за вас – ден, в който да решите повече да не съжалявате. Станете човек на настоящето. Живейте в настоящето. Бог има план за вас сега. Доверете Му се днес.
Бог дава благодат, радост и мир за днес, но не ни дава днес благодат за вчера или за утре. Живейте живота си днес.