А Исус напредваше в мъдрост (в цялостно и пълно разбиране), в ръст и в благоволение пред Бога и човеците. ЛУКА 2:52
Още от детството си Исус ходеше в свръхестественото благоволение на Бога и хората. Всъщност веднъж щом започна Неговото публично служение, Той беше толкова популярен, че едва намираше време да остане сам да се моли и да общува с Неговия небесен Баща. Дори онези, които не вярваха в Него, разпознаха, че Той се радва на благоволението на Бога. Когато фарисеите изпратиха стражите да арестуват Исус, те се върнаха, казвайки: „Никога до сега човек не е говорил като този Човек!” (Йоан 7:46). Точно до самия край на Неговия живот, дори на кръста, това специално благоволение и сила бяха разпознаваеми (Лука 23:47–48).
Точно по този начин ние трябва да виждаме себе си: като хора, върху които е Божието благоволение. Той не ни вижда като слаби, безпомощни, грешни същества. Той ни вижда облечени в праведност, обути с обувките на мира, украсени с пълното Божие всеоръжие и владеещи меча на Духа, който е Словото на Господа (Ефесяни 6:13–17). Точно така ние трябва да виждаме себе си.
Нашите деца имат нашето благоволение и ние им помагаме всеки път, когато можем. Просто помислете колко повече това трябва да е истина за нас като Божии деца. Без значение как може да изглеждаме в собствените си очи или в другите хора, ние никога не трябва да забравяме, че Бог може да направи така, че светлината на Неговото благоволение да свети върху нас – точно както Той го направи за Исус!
Гледайте на себе си така, както Бог ви вижда и бъдете развълнувани за вашето наследство в Него.