Защото преди думата да е още на езика ми [още неизказана], ето, Господи, Ти я знаеш цялата. (ПСАЛОМ 139:4)
Поради това, че се отнасяме към Бога като индивиди – и Той точно така иска да бъде – ние също така се молим като индивиди. Дори когато се молим заедно с другите в група, ние всеоще сме отделни личности, просто обединяваме сърцето си с другите в един глас. По време на тези общи молитви вярвам, че Бог иска сърцата ни да бъдат в единство много повече, отколкото иска нашите методи да бъдат едни и същи.
Когато казваме: „Господи, научи ме да се моля”, ние Го молим да ни научи да се молим по видимо различен личен начин и да ни даде възможност да се молим лесно, като естествен израз на това кои сме ние. Не се предполага да проверяваме коя е нашата индивидуалност на вратата на молитвената си стая. Ние трябва да отиваме при Бога точно такива, каквито сме, и да Му доставим удоволствието да се наслаждава на компанията на „оригинала”, който Той е създал да бъде всеки един от нас. Ние трябва да отиваме при Бога с нашите силни страни, слабости, уникалност и всичко останало, което толкова чудесно ни отличава от всички останали хора в света. Бог се наслаждава да се среща с нас там, където сме, развивайки лично взаимоотношение с нас и помагайки ни да израстваме и да станем всичко, което Той иска да бъдем. Освежаващо е да осъзнаем, че можем да отидем при Бога точно такива, каквито сме, и да се успокоим и да се отпуснем в Неговото присъствие.
БОЖИЕТО СЛОВО ЗА ВАС ДНЕС: Няма никаква нужда „да се гримираме” преди да отидем при Бога.
