Истина ви казвам: Който не приеме като детенце Божието царство, той никак няма да влезе в него. (ЛУКА 18:17)
Бoг чува най-обикновения, слаб плач и приема и най-детското искане или молба. Отгледала съм четири деца и сега имам девет внучета – и мога да ви кажа, че децата не са сложни. Децата нямат проблем да ви кажат какво искат, да тичат към вас да ги прегърнете, когато се страхуват, или да ви дадат една голяма, щедра целувка, понякога без очевидна причина. Когато те задават въпрос на родителите си, те изцяло очакват да получат отговор и ние трябва да имаме същото очакване, когато говорим с Бога.
Децата не са достатъчно изискани, за да прикрият сърцата или чувствата си много добре и като резултат от това общуването с тях може да бъде лесно и освежаващо.
Точно такива Бог иска и ние да бъдем, когато говорим с Него. Трябва да се обръщаме към Бога с детска простота и да чакаме, копнеейки да чуем какво Той има да ни каже. Точно както децата са склонни по природа да се доверяват напълно на родителите си, ние също трябва да бъдем невинни, чисти и свободни от съмнения, докато слушаме Божия глас. Когато се молим с простичка вяра, като на дете, ние можем да преживеем Божията чудотворна сила и да видим нещата да се променят.
БОЖИЕТО СЛОВО ЗА ВАС ДНЕС: Когато се молите днес, наричайте Бога „Татко” и напълно Му се доверете.
