Опирайте се, доверявайте се и бъдете уверени в Господа с цялото си сърце и ум и не разчитайте на собственото си разбиране. Във всичките си пътища познавайте, разпознавайте и признавайте Него и Той ще насочва и ще прави правилни и ясни пътеките ви. ПРИТЧИ 3:5–6
Хората, които са склонни да премислят нещата, трудно се справят с вярата. Когато мислим прекалено много за нещо, притесняваме се и сме погълнати от това как да разрешим даден проблем или да създадем възможност, обикновено се доверяваме на себе си, а не на Бога.
Преди бях първокласен, главен мислител. Трябваше да съм измислила всичко. Трябваше да имам разработен план, за да бъда щастлива. Непрекъснато се питах: „Защо, Боже, защо? Кога, Боже, кога?“ Един ден Господ проговори на сърцето ми и каза: „Докато продължаваш да живееш в разсъждения, никога няма да имаш разпознаване и проницателност.“
Проницателността започва от сърцето, преминава нагоре и просветлява ума. Докато умът ми беше толкова зает да разсъждава отделно от Святия Дух и в разрез с истината в Божието слово, Исус не можеше да стигне до мен. Той иска да използваме ума си, за да разсъждаваме, но иска да разсъждаваме по начин, който е в съответствие с Неговото Слово и Му позволява да има контрол.
Открих, че мога да разсъждавам с ума си по даден въпрос, докато той не започне да ме обърква, и когато това се случи, трябва да го изоставя и да чакам Бог да ми разкрие онова, което само Той може да ми покаже.
Ако се опитваме да разберем защо всичко се случва в живота ни, няма да имаме спокойствие в ума и сърцето.