Всеки път, когато се доверим на някого или на нещо, което се окаже достойно за доверие, това слага край на безпокойството ни. Следователно е много важно да се научим какво е доверието и как да се доверяваме. И по-специално, ние искаме да научим как да се доверим на Бога. Речникът на Ноа Уебстър от 1828 г. дефинира доверието като „увереност; упование на ума на почтеността, истинността, справедливостта, приятелството или друг разумен принцип на някоя друга личност.”1 Този, който се довери на Господа, ще бъде в безопасност (вж. Притчи 29:25). Доверието ни прави способни да живеем без грижи, тежест или бреме, защото имаме увереност, че някой друг ще се справи с тези неща вместо нас. Вместо да чувстваме, че непрекъснато носим тежък товар, ние можем да се радваме на една чудесна лекота в душите си.
Свали
