Елате да се поклоним и да паднем, да коленичим пред Господа, нашия Създател [в благоговейна възхвала и смирена молитва]. (ПСАЛОМ 95:6)
Вярвам, че хвалението и поклонението създават атмосфера, в която Бог може да ни говори. Трудно е да дефинираме поклонението. По-скоро става въпрос за това Кой е Бог, отколкото за това какво Той прави за нас. Истинското поклонение идва дълбоко от нашето сърце; то е скъпоценно и величествено и е нашият опит да изкажем как се чувстваме относно Бога. Това е мощно изливане на отношението на сърцето ни към Господа и изразява дълбока любов, благодарност и посвещение, които ни е трудно да изкажем с думи. Човешкият език не е достатъчно богат, за да може да опише всичко, което хвалението и поклонението е. Всъщност поклонението е толкова лично и интимно, че вероятно ние не би трябвало дори да се опитваме да го ограничаваме или да го дефинираме с нашите думи.
Хвалението и поклонението е много повече от това просто да пеем песни. Всъщност истинското поклонение на първо място е отношение на сърцето и състояние на ума. Ние можем да се покланяме дълбоко и искрено, без да изпеем дори и една нота. Поклонението се ражда в сърцето ни; то изпълва мислите ни и след това ние го изразяваме чрез устата и чрез тялото си. Ако сърцата ни са пълни с благоговение към Бога, ние ще искаме да пеем, да танцуваме, да пляскаме или да издигаме ръцете си в хваление и поклонение. Също така можем да стоим мирно и тихо пред Бога в страхопочитание към Него. Може да имаме желание да даваме дарения или да предложим други форми на външно изразяване на любов към Бога. Но без правилното отношение на сърцето ни всяко едно от тези действия е просто формално и безмислено за Бога.
Насърчавам ви искрено да се покланяте на Бога днес. Направете го поради това, че Го обичате и не бъдете изненадани, ако Той ви говори, докато Му се покланяте.
БОЖИЕТО СЛОВО ЗА ВАС ДНЕС: Покланяйте се на Бога от сърце, което е изпълнено с благодарност за това Кой е Той.
