Онези, които сеят със сълзи, с радост ще пожънат. ПСАЛОМ 126:5
За много от нас да простим на някого, който ни е наранил, е най-трудната част от емоционалното изцеление. Дори може да бъде препъникамъкът, който го възпрепятства. Тези, които са били тежко наранени от други, знаят, че е много по-лесно да се каже думата прощавам, отколкото да се направи.
Първо, позволете ми да кажа, че не е възможно да имате добро емоционално здраве, докато таите горчивина, негодувание и непростителност към някого. Това е отрова за вашата система. И е невъзможно да се подобрите, ако тя е там.
Когато най-накрая позволих на Господ да започне да работи в живота ми, Той ми разкри, че съм се крила зад „вратите на болката“ – зад болезнените събития и ситуации от миналото ми. Да премина обратно през същите или подобни врати и да бъда освободена и изцелена означаваше да се изправя пред проблемите, хората и истините, пред които ми беше толкова трудно, ако не и невъзможно, да се изправя сама.
Не се страхувайте от болката на изцелението. Изкушението е да избягате, но Господ е близо до вас и иска да ви преведе през проблемите. Да преминеш през нещо винаги е по-добре, отколкото да бягаш от нещо. Понесете каквото трябва, знаейки, че има радост от другата страна на болката.
Бог не ни нанася наранявания и болки. Но ако сме наранени, Той е в състояние да направи чудеса от грешките.