А цяла Юдея стоеше пред Господа с домовете си, жените си и синовете си. (2 ЛЕТОПИСИ 20:13)
Аз особено харесвам днешния стих и факта, че целият народ стоеше мирно и тихо пред Господа. Виждате ли, в Божията икономика стоенето мирно и неподвижно във вяра е действие. Това не е физическо действие, разбира се; това е духовно действие. Често в живота ние предприемаме някакво физическо действие, но не вършим никакво духовно действие. Но когато дисциплинираме себе си да бъдем тихи като стоим мирно и чакаме Господа, ние участваме в мощно духовно действие. Нашата готовност да бъдем тихи и да стоим мирно казва на Господа: „Аз ще чакам и ще уповавам на Теб, докато Ти не направиш нещо в тази ситуация. Междувременно, аз ще живея в мир и ще се наслаждавам на живота си, докато чакам и уповавам на Теб.”
Хората от Юда, които стояха мирно и тихо пред Господа, имаха всички основания да се опитат да направят нещо – всичко друго, вместо да стоят мирно и кротко. Сблъсквайки се с непреодолимата сила, надвиснала над тях, която заплашваше да унищожи земята им и да ги пороби, те трябва да са били изкушени да се разбунтуват или поне да защитят себе си. Но те не го направиха. Те просто стояха мирно и тихо, чакайки Господа и Той ги избави чудотворно и свръхестествено.
Чакането на Господа носи сила (вж. Исая 40:31). Може да се нуждаем от силата, която придобиваме докато чакаме, за да направим онова, което Бог ще ни инструктира да направим, когато Той ни даде насока. Тези, които чакат Господа, чуват Неговия глас, получават отговори, получават посока и придобиват силата да се покоряват на това, което Той им говори.
БОЖИЕТО СЛОВО ЗА ВАС ДНЕС: Да стоим мирно и тихо пред Господа е вяра в действие.
